Защо еколозите искат нова екооценка на АМ Струма и какъв капан са заложили?
Още през 2017г., поради непрестанните спъвания на значими планове от зелени неправителствени организации, Народното събрание промени Закона за запазване на околната среда. Изменението беше единствено едно.
За обектите от национално значение – автомагистрали, железопътна инфраструктура, енергетиката и други, обжалването на Оценките за влияние върху околната среда (ОВОС) да бъде едноинстанционното, със период за изговаряне от съда до шест месеца.
Този ход беше подхванат, тъй като екологичните Неправителствени организации злоупотребяваха с правата, дадени им от Орхуската спогодба, и против правосъдна такса от едвам 10 лева блокираха с години значими за страната инфраструктурни обекти.
Зелените съзнателно бавеха процесите, не се явяваха на делата, не получаваха правосъдните бумаги, не заплащаха таксата и редица други способи. Тези случаи са десетки - обжалването на 7 реактор на АЕЦ Козлодуй, завода за боклуци в София, столичното метрото, построяването на туристическа зимна инфраструктура - лифтове и писти, автомагистрала Струма, тунелите под Шипка и Петрохан. Примерите са доста.
С измененията от 2017 година, опциите за тъй наречените екорекет бяха мощно понижени.
Промени в Закона за запазване на околната среда бяха първата работа на зелените, когато взеха властта в Министерството на околната среда и водите
Първият законопроект, който някогашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов вкара в Народното събрание, незабавно след началото на мандата, беше в Законът за запазване на околната среда, с цел да се върне още веднъж двуинстанционното обжалване на плановете от национално значение. Тоест да се възвърне зеленият рекет върху обществените, значими за страната, обекти.
Това деяние на Сандов възмути даже съдружните сътрудници на „ Зелено Движение “ от „ Демократична България “. Шестима депутати, отпред с Ивайло Мирчев, се опълчиха и внесоха мнение, че едноинстанционното обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда на обекти от национално значение би трябвало да остане.
От „ Зелено Движение “ реагираха остро и под техния напън, Парламентът одобри лобистка компромисна смяна на закона и върна двуинстанционното обжалване. Според признатото решение обаче, законът ще влезе в действие от 1 юли 2024 година
Какво възнамеряват еколозите и за какво упорстват за нов Оценка на въздействието върху околната среда?
От години еколозите от зелената коалиция „ За да остане природа в България “, подкрепени от партия „ Зелено придвижване “, към този момент част от обединението „ ПП-ДБ “, се пробват да провалят довършването на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле.
Процедурата за разработване на Оценка на въздействието върху околната среда е дълга и тежка, с благоприятни условия за правосъдно обжалване на всеки стадий от нея. Първо се разпорежда разработване на Задание, какво би трябвало да съдържа Оценката - акт, който може да се апелира. После следва избор на компания, която да прави Заданието, което също е обжалваемо пред Комисия за защита на конкуренцията и Върховния съд. Изборът на компанията, която да създаде самия Оценка на въздействието върху околната среда също минава през Комисия за защита на конкуренцията и съдът. Накрая самата подготвена Оценка за влияние на околната среда предстои на двуинстанционен правосъден надзор.
Зелените желаят да блокират плана до 1 юли 2024г,когато ще влезе в действие двуинстанционното обжалване
Ако проработи този сюжети, то след тази дата може да се каже довиждане на довършването на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле, а и на още доста обекти от национално значние, тъй като дългите правосъдните процедури ще обезсмислят плана.
Тогава България, с изключение на че ще загуби финансирането от Брюксел, ще би трябвало и да върне над 1 милиард евро за издигнатото до тук от автомагистралата до Гърция, а ще предстои и на наказателни процедури от Европейската комисия. Така ще остане разновидността, за който зелените лобират - тунел с две тръби по 15 километра, план, зад който стои швейцарска компания.
Министерство на районното развиване провали този проект на еколозите
На 3 май министърът на районното развиване арх. Иван Шишков разписа строително позволение за създаване на пътен възел „ Кресна “, който е част от Автомагистрала Струма. Този акт на Шишков продължи действието на Оценката за влияние върху околната среда от 2017г., която щеше да изтече на следващия ден, 23 май, и тя документът стана неопределен.
Това сътвори голяма блъсканица измежду зелените, които се опитаха да провеждат няколко митинга, обявявайки ги като „ митинги на локалните хора “. На тях обаче се събираха не повече от 20-30 индивида, всички от кръга на зелените. Стигна се до там, че, с цел да ги отразят малките екрани, те направиха вандалски прояви на първа копка на пътен възел Кресна, за което зелените Андрей Ковачев, Петко Ковачев и Стоян Бешков бяха задържани.
Лобистките ползи на еколозите имат висока цена
В 15-километровия сектор в Кресненското дефиле, за 14 години, са починали 71 индивида, а тежко ранените са съвсем 400. България, заради неприятни пътища и малко автомагистрали е преди всичко в Европа по смъртност на 100 000 поданици - 8,6 души. Цифра, която е двойно по-голяма от европейските страни.
За обектите от национално значение – автомагистрали, железопътна инфраструктура, енергетиката и други, обжалването на Оценките за влияние върху околната среда (ОВОС) да бъде едноинстанционното, със период за изговаряне от съда до шест месеца.
Този ход беше подхванат, тъй като екологичните Неправителствени организации злоупотребяваха с правата, дадени им от Орхуската спогодба, и против правосъдна такса от едвам 10 лева блокираха с години значими за страната инфраструктурни обекти.
Зелените съзнателно бавеха процесите, не се явяваха на делата, не получаваха правосъдните бумаги, не заплащаха таксата и редица други способи. Тези случаи са десетки - обжалването на 7 реактор на АЕЦ Козлодуй, завода за боклуци в София, столичното метрото, построяването на туристическа зимна инфраструктура - лифтове и писти, автомагистрала Струма, тунелите под Шипка и Петрохан. Примерите са доста.
С измененията от 2017 година, опциите за тъй наречените екорекет бяха мощно понижени.
Промени в Закона за запазване на околната среда бяха първата работа на зелените, когато взеха властта в Министерството на околната среда и водите
Първият законопроект, който някогашният министър на околната среда и водите Борислав Сандов вкара в Народното събрание, незабавно след началото на мандата, беше в Законът за запазване на околната среда, с цел да се върне още веднъж двуинстанционното обжалване на плановете от национално значение. Тоест да се възвърне зеленият рекет върху обществените, значими за страната, обекти.
Това деяние на Сандов възмути даже съдружните сътрудници на „ Зелено Движение “ от „ Демократична България “. Шестима депутати, отпред с Ивайло Мирчев, се опълчиха и внесоха мнение, че едноинстанционното обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда на обекти от национално значение би трябвало да остане.
От „ Зелено Движение “ реагираха остро и под техния напън, Парламентът одобри лобистка компромисна смяна на закона и върна двуинстанционното обжалване. Според признатото решение обаче, законът ще влезе в действие от 1 юли 2024 година
Какво възнамеряват еколозите и за какво упорстват за нов Оценка на въздействието върху околната среда?
От години еколозите от зелената коалиция „ За да остане природа в България “, подкрепени от партия „ Зелено придвижване “, към този момент част от обединението „ ПП-ДБ “, се пробват да провалят довършването на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле.
Процедурата за разработване на Оценка на въздействието върху околната среда е дълга и тежка, с благоприятни условия за правосъдно обжалване на всеки стадий от нея. Първо се разпорежда разработване на Задание, какво би трябвало да съдържа Оценката - акт, който може да се апелира. После следва избор на компания, която да прави Заданието, което също е обжалваемо пред Комисия за защита на конкуренцията и Върховния съд. Изборът на компанията, която да създаде самия Оценка на въздействието върху околната среда също минава през Комисия за защита на конкуренцията и съдът. Накрая самата подготвена Оценка за влияние на околната среда предстои на двуинстанционен правосъден надзор.
Зелените желаят да блокират плана до 1 юли 2024г,когато ще влезе в действие двуинстанционното обжалване
Ако проработи този сюжети, то след тази дата може да се каже довиждане на довършването на Автомагистрала Струма през Кресненското дефиле, а и на още доста обекти от национално значние, тъй като дългите правосъдните процедури ще обезсмислят плана.
Тогава България, с изключение на че ще загуби финансирането от Брюксел, ще би трябвало и да върне над 1 милиард евро за издигнатото до тук от автомагистралата до Гърция, а ще предстои и на наказателни процедури от Европейската комисия. Така ще остане разновидността, за който зелените лобират - тунел с две тръби по 15 километра, план, зад който стои швейцарска компания.
Министерство на районното развиване провали този проект на еколозите
На 3 май министърът на районното развиване арх. Иван Шишков разписа строително позволение за създаване на пътен възел „ Кресна “, който е част от Автомагистрала Струма. Този акт на Шишков продължи действието на Оценката за влияние върху околната среда от 2017г., която щеше да изтече на следващия ден, 23 май, и тя документът стана неопределен.
Това сътвори голяма блъсканица измежду зелените, които се опитаха да провеждат няколко митинга, обявявайки ги като „ митинги на локалните хора “. На тях обаче се събираха не повече от 20-30 индивида, всички от кръга на зелените. Стигна се до там, че, с цел да ги отразят малките екрани, те направиха вандалски прояви на първа копка на пътен възел Кресна, за което зелените Андрей Ковачев, Петко Ковачев и Стоян Бешков бяха задържани.
Лобистките ползи на еколозите имат висока цена
В 15-километровия сектор в Кресненското дефиле, за 14 години, са починали 71 индивида, а тежко ранените са съвсем 400. България, заради неприятни пътища и малко автомагистрали е преди всичко в Европа по смъртност на 100 000 поданици - 8,6 души. Цифра, която е двойно по-голяма от европейските страни.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ